В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека откри изложбата „Наковалня за сладкодумство“ с първите български вестници и списания, издавани извън страната. Тя представя част от колекцията на археолога Александър Минчев и интересни екземпляри от фондовете на библиотеката.

Всички вестници са огледало на епохата, сподели при откриването Минчев и отбеляза, че след десетина години може би думата вестник няма да е позната на новите поколения, което прави съхранените периодични издания още по-ценни, защото отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството. Най-старият вестник, показан във фоайето на библиотеката, е Славейковият „Македония“ от 1868 г., а най-новият е от 1918 г. Всички екземпляри са оригинали. 

Сред най-ценните е Ботевият „Нова България“, който излиза в единствен брой преди революционерът да тръгне за Родината. Минчев смята, че е възможно той да е докосван от самия Ботев. След Освобождението Никола Живков прави допечатка на „Нова България“, където отбелязва съпричастността на поета към България и писаното слово и съобщава, че преди да потегли към Околчица, Ботев плаща вестника, събирайки последните си аспри, а на другия ден взема заем от четири минца за кръщенето на единственото си дете. „Каква обич към България“, пише Живков в допечатката.

Сред интересните и редки издания е и вестник „Пътник“, издаван от българите в Болград в Бесарабия, от което са излезли само 18 броя, сподели още Александър Минчев . Друго любопитно е списание „Оглед“, което е било ръкописно, размножавано на хелиограф. Списвано е от българските войници при Каймакчалан по време на няколкомесечно затишие след битката в Първата световна война. Изданието е хумористично и съдържа карикатури. Авторът Емануил Ракаров впоследствие става известен, рисува серия от сто цветни картини за българската история, която е завещал на Държавния архив, разказа археологът. 

Колекцията си Александър Минчев е започнал през 1958 г., когато като ученик си купува вестник за годишнината от Освобождението на България, който още пази в дома си. Интересът му да събира стари периодични издания се развива в студентските години, когато прибира много вестници, изхвърлени от наследниците на негов съсед. Това се оказват броеве на „Изгрев“ на партията „Звено“ на Кимон Георгиев от 1951 г. Датата провокира интерес у мен като историк, защото бяхме учили, че около 4-5 години след 9 септември 1944 г. всички вестници се саморазпускат, тоест „Изгрев“ е продължил да излиза, коментира Минчев. След този случай той започнал да търси съзнателно стари периодични издания по антиквариати, мазета и тавани, като голяма част от колекцията си е купувал през 90-те години на ХХ век, каза той. 

На откриването на изложбата археологът дари на Регионалната библиотека във Варна няколко броя от 1886 г. на арменски вестник, издаван в Париж. По думите на директорката на просветното средища Радка Калчева, те ще бъдат дигитализирани. 

През 1909 г. Варненската библиотека е отбелязала с витрина първото празнуване на Деня на будителите, а 114 години по-късно имаме тази великолепна изложба, посочи в словото си за събитието директорката. По думите й будителите през Възраждането са събуждали духа и самосъзнанието на българите, а в настоящето те са хората, които работят за това народът ни да бъде буден, образован, търсещ и можещ. 

Всичко, което показваме в изложбата, не може да се види лесно, защото тези издания са били в много малък тираж, посочи главният библиотекар Кристиана Димчева на откриването. Тя допълни, че най-голям е този на „Македония“ с 3 600 бройки. Любопитна подробност е според нея още е, че един вестник от епохата, според различни автори, е скъпо удоволствие с цена равна на около 16 хляба. 

В изложбата Варненската библиотека показва от своя фонд първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов, което има за основен наставник местният търговец Рали хаджи Мавридов, финансирал изцяло изданието, разказа библиотекарят Емил Демирев. След две години благодетелят се отказва да издържа вестника, защото не се появява друг спомоществовател, като отбелязва „От един камък стена на става“. В последния брой Фотинов пише статия за Хаджи Мавридов и неговото дело.